Ставай!

Все мисля, мисля, А сърцето ми тупти – Не мисли, а ставай! Или без мен оставаш ти!

Аз тръгвам нейде да се рея, Из сините красиви висини. Недей ме пита как без тебе ще живея, А ставай! С мен потегляш ти!

Ще летиме двама неразделни, Изгреви ще плуват в нашите очи. Да, морето ще ни бъде до колене, А звездите ще ни учат да творим.

Ставай! Времето не ще ни чака, Фанфарите не свирят просто ей така! Да се чувстваме безкрайни е подарък, Но герой е този, който подаде ръка.

Ръка, на необятните полета, Приютени в нашите души.. Ръка, крепяща росно цвете, Протегната към съкровенните мечти.