Превързвам раните си уморена
И търся нейде светлинка.
Недей! Не върви без мене,
Прошепва тя и грейва ненадейно.
Я виж ти, тук била!
Ела! Ела седни до мене.
Дай ми шепичка роса.
Измий във нея всичко черно
И върви напред, вдигни глава!
Аз ще те следвам неуморно,
Стъпките не ще броя..
Върви! Върви до мене гордо,
Аз вече няма от какво да се боя.
Comments